Гергьовден (6 май)

Най-големият български пролетен празник

В народната песен се пее:

"Хубав ден Великден,
още по-хубав – Гергьовден..."

Гергьовден е най-големият български пролетен празник. Народът вярва, че светът е поделен между светците. На свети Георги се паднало да владее полето. Затова този празник го свързваме със събуждането на природата, с времето, когато горите, ливадите, нивите се раззеленяват. Тогава се понася омайващият аромат на цветята, тревите и билките.

По старите схващания делели годината на два периода: от Гергьовден до Димитровден /летен/ и от Димитровден до Гергьовден /зимен/. Така с Гергьовден се бележи едно ново начало. Гергьовден играе определяща роля за стопанската дейност. Някога в частното стопанство от Гергьовден се наемали работници-ратаи, а били освобождавани на Димитровден. Празникът е най-разгърнат в животновъдните и най-вече в овцевъдните райони.

Гергьовден е празник не само на овчарите и земеделците, а празнува и армията.

След приемането на християнството, езическите покровители на стадата и на плодородието, са изместени от християнски светци, запазващи своята първооснова. Коленето на агнето от семейно-родова жертва се превръща в жертвоприношение на свети Георги.

Като народен християнски празник, традицията повелява всяка къща да пече агне за Гергьовден. Дори в наши дни все още в много райони на страната /като в Пловдивско/, на празника се усеща аромата на печено гергьовско агне.

Жената в къщата става рано сутринта на Гергьовден още преди изгрев слънце, премита двора и пътя и закичва вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зеленината остава по вратите, докато изсъхне. Това се прави за здраве, щастие и берекет през годината.

След това идва ред на вече закланото агне, което трябва да се приготви. То се задробва с ориз, зелен лук, джоджен, агнешки дреболийки /черва, шкембе и бял дроб/. Агнето се пълни с така приготвената смес и се зашива с червен конец. Поставя се в тава и се завива с домакинско фолио. Пече се в пещ, предварително загрята и опалена. Това е работа за мъжете.

В иззидана пещ се поставят дърва и се запалват. Огънят се поддържа, докато побелее пещта.Тогава тя вече е затоплена достатъчно. Жаравата се изважда от нея и там се поставят тавите с агнетата. После се запечатва капакът с кал и се изчаква около четири часа да се изпекът.

Така задушените печени гергьовски агнета имат страхотен вкус, а из въздуха се носи чуден аромат. Гарнирани с прясна зелена салата, обядът е превъзходен. След обилното похапване обаче, въпреки желанието за сън и почивка, не трябва да се ляга и да се заспива. Вярва се, че така ще отнемеш съня на живите агнета и те ще бъдат неспокойни и ще блеят непрекъснато. Затова направете една разходка из полето, берете цветя и се радвайте на красивата природа. А ако завали дъжд?... Тогава радостта ще е по-голяма, защото всяка капка дъжд на Гергьовден е златна, живителна и пълни хамбарите с жито.

Реклама

Предстоящи празници

26 октомври - Димитровден
1 ноември - Ден на народните будители
1 ноември - Архангелска Задушница 2014
8 ноември - Архангеловден
11 ноември - Свети Мина

Знаете ли, че...

На Гергьовден имат имен ден Георги, Гергана, Гергина, Гошо, Гинка, Ганка, Генчо, Ганчо, Гена, Жоро, Юри, Юрий...

Календарче

октомври 2014
пвсчпсн
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
ноември 2014
пвсчпсн
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Календар за цялата 2014 година

Реклама

Copyright © 2009-2014 praznuvai.com Всички права запазени. Контакти