Гергьовден (6 май)

Най-големият български пролетен празник

В народната песен се пее:

"Хубав ден Великден,
още по-хубав – Гергьовден..."

Гергьовден е най-големият български пролетен празник. Народът вярва, че светът е поделен между светците. На свети Георги се паднало да владее полето. Затова този празник го свързваме със събуждането на природата, с времето, когато горите, ливадите, нивите се раззеленяват. Тогава се понася омайващият аромат на цветята, тревите и билките.

По старите схващания делели годината на два периода: от Гергьовден до Димитровден /летен/ и от Димитровден до Гергьовден /зимен/. Така с Гергьовден се бележи едно ново начало. Гергьовден играе определяща роля за стопанската дейност. Някога в частното стопанство от Гергьовден се наемали работници-ратаи, а били освобождавани на Димитровден. Празникът е най-разгърнат в животновъдните и най-вече в овцевъдните райони.

Гергьовден е празник не само на овчарите и земеделците, а празнува и армията.

След приемането на християнството, езическите покровители на стадата и на плодородието, са изместени от християнски светци, запазващи своята първооснова. Коленето на агнето от семейно-родова жертва се превръща в жертвоприношение на свети Георги.

Като народен християнски празник, традицията повелява всяка къща да пече агне за Гергьовден. Дори в наши дни все още в много райони на страната /като в Пловдивско/, на празника се усеща аромата на печено гергьовско агне.

Жената в къщата става рано сутринта на Гергьовден още преди изгрев слънце, премита двора и пътя и закичва вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зеленината остава по вратите, докато изсъхне. Това се прави за здраве, щастие и берекет през годината.

След това идва ред на вече закланото агне, което трябва да се приготви. То се задробва с ориз, зелен лук, джоджен, агнешки дреболийки /черва, шкембе и бял дроб/. Агнето се пълни с така приготвената смес и се зашива с червен конец. Поставя се в тава и се завива с домакинско фолио. Пече се в пещ, предварително загрята и опалена. Това е работа за мъжете.

В иззидана пещ се поставят дърва и се запалват. Огънят се поддържа, докато побелее пещта.Тогава тя вече е затоплена достатъчно. Жаравата се изважда от нея и там се поставят тавите с агнетата. После се запечатва капакът с кал и се изчаква около четири часа да се изпекът.

Така задушените печени гергьовски агнета имат страхотен вкус, а из въздуха се носи чуден аромат. Гарнирани с прясна зелена салата, обядът е превъзходен. След обилното похапване обаче, въпреки желанието за сън и почивка, не трябва да се ляга и да се заспива. Вярва се, че така ще отнемеш съня на живите агнета и те ще бъдат неспокойни и ще блеят непрекъснато. Затова направете една разходка из полето, берете цветя и се радвайте на красивата природа. А ако завали дъжд?... Тогава радостта ще е по-голяма, защото всяка капка дъжд на Гергьовден е златна, живителна и пълни хамбарите с жито.

Реклама

Предстоящи празници

17 септември - Св. мчци Вяра, Надежда, Любов и майка им София
22 септември - Ден на независимостта на България
27 септември - Световен ден на сърцето
4 октомври - Ден на Астрономията - Есен 2014
14 октомври - Петковден

Знаете ли, че...

Името Юри е руския вариант на името Георги.

Календарче

септември 2014
пвсчпсн
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
октомври 2014
пвсчпсн
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
Календар за цялата 2014 година

Реклама

Copyright © 2009-2014 praznuvai.com Всички права запазени. Контакти